Мулчирането в градината - от окосена трева до кашони

Когато хората имат достатъчно време да поч„истват почвата от бурени те рядко прибягват към мулчиране, защото малко по малко почват асе изчиства от нежеланите плевели и грладината става много подредена. За онези, обаче, които нямат възможност да вложат толкова време в градината и бурените и поливането стават проблем. И тук идва мулчирането. 

Най-честият въпрос, който възниква при косене на тревата в двора е какво да прави после тази трева. И много хора я изхвърлят. Тъпчат я в чували, качват я в колата и търсят място сред природата, където да я изсипят. Защото знаят, че тя ще изгние и ще се превърне в пръст. Знаят, че не завърсяват природата, но не я искат тази трева в двора си. Може би защото другите така правят. Може би, защото не знаят, че могат да я използват. Да я изсипят върху торта или да я използват като мулчов пласт около някои културни растения, които отглеждат. Много от нас използват именно окосената трева в най-голяма степен. Поставена около корена на доматите и другите насаждения тревата пропуска дъжда, но спира изпаряването на влагата. Ако почвата е добре мулчирана можете да намалите поливането на доматите в много голяма степен. Освен това тревата пречи на бурените да никнат. Там, където сте мулчирали бурените няма да се покажат докато не изтънее слоя на мулча. Затова при всяко косене окосената трева се засипва около културните растения. 

Понеже в една градина не винаги има достатъчно трева някои хора засипват със суха слама. Тя е в значителна степен по-устойчива и държи по-дълго. Когато няма слама хората засипват с дървени кори и други органични парченца, които вършат същата работа. Голяма част от тях са и много красиви. Ето на тази снимка се вижда мулчирано дърво за да му се съхранява влагата. Освен полезно за растенията мулчирането може да бъде и много красиво. Особено, когато е направено естетично. Но трябва да признаем, че тогава, когато няма кора от дървета и достатъчно дърнва някои хора прибягват до използването дори на кашони защото хартията е органична и за година две се разтапя и не остават следи от нея, но през това време помага на растенията като задържа влагата в земята. 

Но да се върнем на тревата. Едно от качествата на мулча от трева е в това, че тя тори растенията. Използването на трева за торене не е нещо ново. Много градинари я поставят в бидони с вода и след две три седмици поливат с тази вода. А насажденията им реагират изключително положително. Мулчирането ви спестява кисненето на тревата в бидони. Поставяйки я в основата на културните растения вие оставяте природата да си свърши сама работата. Слънцето изсушава тревата, а поливането и дъждовете малко по малко я размиват и всичко, което тя съдържа отива в корените на мулчираните растения. Магията на градинарството е във всеки дребен похват, който кара растенията да се чувстват добре с минимално усилие от ваша страна. 

Разбира се при отглеждането на по-големи насаждения, а и по-сериозно земеделие хората използват и други материали за да изпълнят изброените цели. От найлони, които се поставят на ръка до покрития, които се полагат от машини. Така насажденията получават всичко, от което имат нужда за да растат силни, а грижата за тях се намалява като човековреме. Защото има култури, които изискват повече внимание. Когато бурените превземат насаждението често можете да изпаднете в ситуация културното растение да загине и на негово място да останат само дивите растения. Мулчирането в правилните моменти, а и през целия цикъл на растеж спестява много главоболия и има огромни ползи за насажденията. 

Семпъл разказ за картофи, които се ядат с корите

Понякога човек трябва да обърне поглед към негативният опит в земеделските и градинските дела за да оцени в достатъчно голяма степен какво са означавали думите на дядовците и бабите някога. Те казваха "Ето това е картоф, дете. А това не е." И поставяха два картофа един до друг. Защото от тяхна гледна точка едното не става дори за животните.

Днес ние имаме малко по-различно отношение към земеделската продукция. Една част от хората са възприели разбирането, че добър и качествен зеленчук е този, който изглежда красиво и е издръжлив за съхранение. Друга част от хората имат разбирането, че добър и качествен зеленчук е този, който си отгледал сам. И ето ме на една нива, в която някой е решил да сади картофи. Насадени чак през юни, защото тракторът бил зает през всичките предишни месеци. И цяло село чака. Картофите поникват и веднага са захлупени от бурени сред които обилни количества от троскот. Когато идва време за вадене, обаче, трактористът не иска да дойде, защото отново не е правилен моментът. "Почвата е суха, времето е твърде топло, времето не е подходящо, сега съм зает, не искам да си чупя машината" казва той. Хващат се лопатите и земята няма пробиване на ръка затова с малки мотички ъгълче по ъгълче започва ваденето. И какво да види човек. На два метра пет ситни картофа, които са с ръзмерите на семе. Не само, но част от тях са пронизани от троскота и не стават ни за семе ни за съхранение. Трябва да се консумират веднага. Седим и разсъждаваме, ние ентусиазираните гости на полето какво е било направено по погрешен начин на това поле и понеже списъкът включва абсолютно всичко разговорът е интересен. Всичко е направено по погрешен начин.

Дълбока оран на есен и фрезоване на пролет - това са били нещата, които са били изпълнени както трябва като взетото решение да не се използват хербициди за да не се пълни почвата с отрови са довели до необходимост да се вземат други мерки срещу бурените. На първо място бурените е трябвало още при фрезоването да бъдат събрани. Има приставки, които могат да "изтръскат" земята в някаква степен от тях и това е трябвало да бъде направено многократно. Ако такава приставка не е налична то е трябвало това да бъде направено на ръка. Защо? Защото дори да премине успешно саденето бурените така или иначе ще захлупят културното растение. 

Почвата е изглеждала след фрезоването прекрасна и чиста. Заложеният капан с бурените все още не е бил видим и се преминава към садене. Влиза машина, която насажда картофите в този декар и половина в алеи екстремно високи и твърде отдалечени една от друга. Картофите поникват и са толкова нарядко, че едва правят зелени линии. Това е момент, в който е трябвало да се вземат мерки с подсаждане. Две гнезда на линеен метър е разхищение на земя. Но това не е взето предвид. "Каквото излезе" си казват хората. По това време избуяват и бурените. Метър високи те захлупват картофите и спират напълно развитието и растежа им. Затова реколтата от цялото поле е ситна. Зрели недозрели и удошени от бурени. Когато са тръгнали бурените е трябвало да започне битката с тях и да не се допуска да захлупят картофите. 

И накрая идва време за ваденето. Абсолютно никой не иска да дойде да ги извади с машина, защото браздите са твърде високи, почвата е прекалено скована, а бурените са в огромна плетеница от жилести възли. И тук започва опита за поправяне на ситуацията. Вика се косачка, която да премахне кълбетата и плетениците от жилести буреняци. Много е трудно заради ненормално високите коловози, но все пак е направено. Идва време за ваденето. Тъй като в безконечно чакане на конкретен трактор са изпуснати всички възможни влажни моменти в края на октомври, последни топли дни и почва скована на камък, се пристъпва към вадене на ръка. Декар и половина. Тук се обръщаме към всички хора, които обичат физическите натоварвания във фитнес зали. На полето ще се раздвижите съвсем безплатно. Истина е. И можете да стоите цял ден без допълнително заплащане. Накрая ви черпят с пържени картофи под меките есенни лъчи на Слънцето. Може да получите и студена биричка.

Набелязаните проблеми от преминатия картофен цикъл:

1. Тракторист, който те кара да го чакаш месеци наред за да засее и заради който пропускаш добрия пролетен период

2. Приставка на машината, която прави прекалено голяма амплитуда във височината на редовете и така никой друг не може и не иска да влезе да работи с машина вътре

3. Засято с машина се вади с машна заради затъпкването, което се получава на места, особено в глинести почви, освен ако почвата не е добре арерирана

4. Почвата - глинестите почви имат нужда от аериране и ако не се обработват постоянно се сковават до камък, което на ръка не може да се обработва. Това се поправя с тор, тор, тор, трици, слама и още тор.

5. Бурените - или хербицид и пълно почистване или запретвайте ръкавите и започвайте да плевите и окопавате. За няколко години почвата ще се почисти. 

6. Лош период, суша - ще се наложи да поливате. 

Понеже картофите са много ситни когато ги обелиш не остава почти нищо и затова е по-удачно да ги ядеш с кората. Това не е майтап, има страхотни рецепти.

Това поле засято през юли е с провалена реколта. Но научаваме толкова много. Ентусиазмът на първото садене е нещо прекрасно, не се отказвайте, но си пригответе мехлем за мазолите ако всичко се обърка. Винаги бихте могли да задраскате продукцията и да започнете отначало, това също е варинт, но друго е да докоснеш почвата, да я усетиш, да огледаш продукцията, да я подържиш в ръце и да се опиташ да намериш решение на абсолютно всички проблеми, с които си се сблъскал. Едно парче земя за много хора не е важно, но за други досега до земята е много ценен. Искрено благодаря на сем. Георгиеви за този разказ и им пожелавам догодина да отгледат прекрасна реколта.

 

Артишок в градината

 

Артишокът е многогодишно растение и вирее прекрасно в България. За едни той е кулинарно удоволствие, за други е красива гледка, а за трети е билка, която влияе на организма по много благоприятен начин. 

Ние малко сме разглезени от това, че традиционно сред земеделските ни култури са подбрани растения относително лесни за приготвяне. В някаква степен избягваме растения, които имат нужда от по-голяма обработка при готвене, но от време на време и на нас са ни любопитни нови и различни вкусове. Артишокът се вписва в тази графа. Той се приготвя по-трудно защото ядливата цветоносна глава трябва да бъде почистена внимателно от бодилите и тичинките на семената вътре. Аз когато приготвям артишок всеки път се сещам за шипките, които имат сходни условности при правенето на мармалад, но въпреки това ние много обичаме техния вкус. Така, че действително артишокът е вкусен, интересен и труден за приготвяне. От една нормална глава остава съвсем малко за консумация и въпреки това си заслужава и дялкането и времето. Дори семплите рецепти изискват почти същото усилие за почистването му.  

Като цвете артишокът е особено красив и изглежда като един голям бодил. С тази разлика, че не е бодлив колкото обичайните тръни, които познаваме. Цъфтежът е през лятото и през юли, август и септември големите артишок глави се разтварят и ни даравят с красивата гледка. Много ефектни са, когато цветът върше семена и е готов да ги разпръсне. цветоносният стрък е станала вече огромен и особено атрактивен. 

Като билка няма да го коментираме, защото тук вече е необходимо да прочетете допълнителни материали за него и да се информирате, но обърнете внимание на това, че алтишокът като цяло е много полезен. От листата, тичинките и изрязаните твърди люспи по цвета се правят чайове. Действително много любопитен, вкусен и красив обитател на градината.