Къде водят пътеките?

Пътеките рядко се правят самоцелно или ако се правят самоцелно то те обикновено тръгват от къщата и стигат до място, където се поставя нещо, към което да нодят. Може това да е просто кът с масичка и столчета, пейка ако искате, но в другия край на пътеките често се появяват и по-значими неща. Те може да са скулптури и дори цели постройки.

Вижте този трон и помислете над следното. Ако не можете да бъдете цар дори в закътаното ъгълче на собствения си двор тогава какъв нарцис сте? Общуването с растенията и особено много с цъфтящите ни научава, че те непрекъснато се перчат. Всяко цветенце се опитва да изпъкне сред останалите, да се извиси по-високо и да се покаже като най-важно и най-красиво. Това е тяхната стратегия за оцеляване, защото така привличат пчелите и по този начин си осигуряват поколението. Нима един градинар не вижда това и не отчита простата истина, че в собствения си двор той е най-важен. Може да се каже царна едно придворно царство, в което всички останали хора и растения зависят от неговата грижа и преценка кое как ще се случва в това царство. Истина е. Градинарят е цар в своята градина. 

Ние сме свикнали нашите пътеки да водят до определени функционалности. Например до парника с доматите или до бунара, или до гаража, или до дървата за огрев. Няма нищо лошо в това, но не ни пречи да направим тези пътеки красиви и дори да създадем декоратини елементи, които да разчупят линиите и да придадат специфичен характер на средата. Няма нищо лошо в това човек да обича красивото и да търси характерното. Зная, че всичко това звучи тенденциозно, но естетичеките категории твърде често са резултат от тенденциони търсения и проекти. Както казваме необходимо е да си луд за да разбереш лудия. И е необходимо да имаш отношение към красивото за да разбереш порива на другия към естетиката на обитаемата среда. 

Обърнете внимание на тази снимка. Пътеката към беседката е относително права, съвсем лека извивка. Дори във вашия случай да е права пак можете да разкършите пространството като използвате мозайки и растения. И веднага става различно.

Боядисани камъни в пътеките

Когато говорим за пътеки, декораци и особено каменни настилки нека видим едно много интересно решение. Има бои, които са относително устойчиви на външни условия. Така, че боядисването на камъни не е чак толкова нетрайно решение и дори да е необходимо след около 20 години да ги боядисате отново приемаме, че 20 годишен период се води устойчиво решение. Далеч по-трудно ще ви е да държите тревата извън мозайката отколкото да се тревожите за боята. И така какво виждаме на тази картинка? Тук веждаме, че е заложено на вечнозелени растения или поне растения, които цъфтят само в определени моменти от годината и това прави постоянния растителен фон коло пътеката относително монотонен. Вежда се, че са поставени и цъфтящи цветя за ранообразие, мое и без тях, макар, че стоят красиво. 

Когато се вземе решение да се използват ярки цветове в настилката това предполага, че не е необходимо да се търси ефект с цъфтящи растения. Настроението от ярките цветове е много ведро, стои модерно, артистично и може да бъде разиграно по най-различни начини. В този случай са използвани големи плоски камъни и това придава характер на пътеката. Но не навсякъде могат да бъдат открити такива камъни. А и са тежки за местене затова ще погледнем още една боядисната пътека.

Тук се вижда, че са използвани по-дребни камъни, които сам човек лесно може да носи. Но е заложено на идеята, че всеки един от тези камъни носи индивидуална рисунка. Отдалече е една жарения, но тази пътека бъдете сигурни е много атрактивна, когато я разглеждате отблизо. И сигурно можете да изкарате часове в това да разглежате всяка отделна рисунка и декорация. 

Различните хора обичат и различен вид декорации - това е съвсем нормално и е повече от прекрасно, че е така. Това означава, че всеки един от нас ще създаде своя уникална среда. На едни тази пътеща ще им се види твърде шарена, а на други повече от интересна и любопитна. Обърнете внимание, че на тази снимка виждате едно и също растение. вероятно дневна лилия. Този минимализъм в избора на растението позволява шарената пътека. И обърнете внимание на още нещо. Има места, където растенията просто не се чувстват добре. Това може да е поради високи дървета с много тежка сянка или дори заради сянка хвърлена от жилищен комплекс, който прави вътрешния двор сенчест и неподходящ за голямо разнообразие от ботанически видове. Тогава една такава пътека обживява пространството и го прави по-ведро.

Красивите мозайки в градината

На практика красотата на мозайките в градината идва от една страна с произволния характер на формите, а от друга страна с безупречната логика и подреденост независимо дали става въпрос за минималистични или за фриволни форми. Не е засължително всяко едно нещо да е перфектно, защото и в изкуството постоянно казваме - линията трябва да живее. Има огромна естетика в това правило. И то работи, ще се убедите сами, когато опитате. Брилянтната точност работи за определен вид настилки, но дори там ако се вгледате отблизо линията живее. 

Въпросът не е да е съвършено подредено, въпросът е да е така направено, че да е трайно и да има някаква идея. Погледнете тази малка площадка. Може ло е да бъде гол цимент, но вместо това се е появил рисунъка на мозайката. И веднага става интригуващо. Освен това забележете как растенията са се привели над площадката и разчупват пространството. Не са подредени така, че да подчертават съвършен кръг, но са оставени да нарушат неговите граници. И веднага става живописно. Познавам хора, които постоянно търсят геометричните фигури и гонят ръба да е видим и изрядно подреден. Понякога тоа стои красиво, но понякога започва да става скучно. Имайте го предвид, когато оформяте пространствата. 

И веднага ви давам пример. В градоустройствената архитектура има едно правило, че пътеките в парковете се правят така, щото да дават на хората най-преките пътища от една точка додруга точка. Затова понякога пространството се оставя на гола земя за да се види откъде ще минават хората и какви пътеки ще отъпкат. Това веднага дава информация на архитектите откъде да пуснат алеи. Вие сте виждали хиляди пъти паркови пространства, в които през тревните площи има пътеки отъпкани от хората направо през тревата. Това показва, че когато е проектирано парковото пространство това правило не е взето предвид и архитектите не са се съобразили с потока на хората - откъде те действително минават, но парковото пространство е било подчинено изцяло на архитектурната концепция спрямо постройките и концептуална идея. А реално парковете се правят за хората, за тяхно удобство. И не пречи красотата да е съобразена с това удобство. Но на тази снимка виждате точно обратното. Пътеката е умишлено накъдрена, защото това е частен имот и идеята не е да се премине по най-късия път, но да се създаде тръпка и красив елемент. Предполага се, че хората, които ще минат по тази пътека не бързат за никъде и постоянните завои ще направят удоволствието по-голямо, разходката по-дълга. Виждате ли колко много неща можем да вземем предвид, когато прави пътеки и алеи в гладините си. Ние в България обикновено сме практични и хващаме правите линии, а бихме могли да ги разчупим и да добием много по-живописен ефект.