Пътеки мозайки и други декорации

Когато говорим за декорации и мозайки е хубаво да обърнем внимание на няколко важни неща. Не се захващайте с декорации, които тревата ще погълне за по-малко от няколко месеца. Красиви са, много са приятни за изработка, но ако не циментирате пространството между камъните в една такава мозайка още с поникването на семенцата от всички тези стотици растения в градината ви камъните ще бъдат погълнати, ще потънат надолу и когато започнете да разчиствате ще е огромно усилие да ги извадите. Звучи несправедливо към творческия порив, който може да създаде наистина атрактивни декоративни елементи в градината, но погледнете го така. След една две години ще ви се прииска на това място да насадите цветя и когато се опитате да бръкнете в земята с лопата ви очаква много мъчителна битка с камъните, които вече няма да изглеждат като декорация, а ще бъдат просто камъняк за преодоляване. Тоест или го правите за постоянно или не го правите. Е, можете да го наредите за две седмици и после да го вдигнете. И това е възможност, но всичко зависи от това колко време искате да налеете в едно малко парченце от градината си.

Ние често забравяме, че поддръжката на красивите градини е по-големият ангажимент, а не първоначалната им подредба. На пръв поглед изглежда, че е обратното от гледна точка на онези, които правят така нещата, че да стоят трайни. За да са трайни трябва да помислите какви подложки ще поставите и как да циментирате или фугирате елементите за да не може тревата да пробие между тях и да ги размести. Не е достатъчно да заравните. Когато стъпваме върху пътеките ние малко или много с всяка крачка газим почвата и тя хлътва. Необходимо е да има слой, който да предотврати това хлътване за да се запази красотата на създадения декоративен елемент по-дълго. Освен това хората често избират дървени стърготини, кори и камъчета, с които да засипят определена зона. Стои много красиво в първия момент, но само за една година тревата и семенцата навлизат вътре и се започва едно постоянно почистване. Ако нямате намерение да се занимавате с поддръжката на тези зони не ги започвайте, защото ще останете разочаровани. В един дом твърде често хората живеят в среда тип "орел, рак и щука" и това ще доведе до поредица от размествания. Така, че ако правите декоративни пътеки, декорации и мозайки направете ги трайни и трудно премахваеми. Звучи малко странно като концепция, но е нещо, което човек трябва да вземе предвид когато започва нещо.

Обърнете внимание на тази декорация. Стои красиво, но вземете предвид следното. Чакълът постоянно ще трябва дасе почиства от поникналите семена, падналите листенца и клонки. Тревата трябва постоянно да се коси за да не прескочи каменния бордюр. Това изисква усилие. Когато ви показват такива снимки на красиви градински декорации рядко се коментира това, че те имат постоянна поддръжка от градинари. Това означава, че регулярно идва градинар, който почиства, пренарежда, поправя, плеви, засипва с още материали и фугира там, където тревата е пробила. За да изглежда по този начин това означава постоянна поддръжка и едно нормално домакинство рядко може да си го позволи като услуга или като време. 

Аз зная, че ще кажете - усилието не е чак толкова голямо. Така е, не е толкова голямо, но всичко омръзва. И ако времето ви не е посветено на една такава градина скоро ще се окажете в ситуация да я изоставите. Не защото е голямо усилието, а защото не можете постоянно да се занимавате с едно и също нещо. Всичко омръзва. 

Мурсалски чай Sideritis scardica и Lychnis coronaria

Друго растение, което отглеждам е Мурсалски чай. Много интересна билка ценена от хората заради нейните лечебни и вкусови качества. Мурсалският чай се развива добре в нашите климатични условия и добивът му е много добър. Някои билкари го събират от дивата природа, а други го отглеждат в градините си, защото е приятелски настроен и се чувства добре сред останалите растения в двора. Не изисква специфични грижи и с малко поддръжка става едно от любимите ви растения. Латинското му наименование е Sideritis scardica и преди да разцъфти е особено красив като декоративно растение. Ако искате да съчетаете полезното с приятното мурсалският чай определено ще ви зарадва.

Но като всеки маниак ботаник, растениевъд и градинар, и аз преминавам непрекъснато през опознаване на растенията и научаването на нови и нови видове. Разхождайки се в гората виждам тази прелест и решавам, че това е мурсалски чай. За десетина минути ровичкане, обаче идеята се променя и се поставя работното определение, че това всъщност е Lychnis coronaria. И тъй като няма ботаник с мен да го потвърди налага се да изчакам цъфтежа за да разбера права ли съм в хипотезата или не. 

Така всяко едно растение, което срещаме се превръща в малко приключение и игра с познанието. Докато се разхождат някои гъбари наричат гъбите "ядливи" и "отровни", а други гъбари използват латинските им имена като Boletus edulis /обикновена манатарка/ и Rubroboletus satanas /дяволска гъба/ например. Веднъж докато се разхождах в гората набрах малко гъби, които не познавам, занесох ги в едно селско кафене и ги поставих на масата. Гъбарите посочиха най-опитния и той ги разгледа внимателно, а след това ми каза да не ям гъби от гората. Беше ясно защо, но помолих го да ми каже какво съм откъснала и той ги посочи една по една - "дива печурка, пироговка, това не го знам, шизофренка и една масловка". Обърнете внимание на "пироговка", "това не го знам" и "шизофренка". Добър улов съм имала, нали?

Но да се върна на Lychnis coronaria. Идва лятото и при последваща разходка моят Лихнис коронария вече е нацъфтял и става ясно, че работното определение вече се приема за постоянно. И най-интересното е, че цветовете му изключително много приличат на Diantus veris, което е същинския карамфил. Онзи див карамфил, който сте виждали да цъфти навсякъде из нашите поля и гори. Най-вече поля и край пътищата. Особено красив, лихниса е чудесен за букети и тъй като и растежа и цъфтежа му е щедър можете спокойно да го свалите в градината си и да го превърнете в част от постоянната си колекция. Не ми е известно да е защитен вид, което повечето хора увааващи наистина природата спазват и нарушават само при незнание или грешка. Така, че не е проблем да го засадите сред цветята си и да му се радвате. Особено ако го взимате от някъде, където расте в изобилие. Това означава, че е много добре приспособен. 

Повече от това, което обичаме - Розите

По паркове и градинки е пълно с рози, защото носят настроение и повечето хора ги харесват. Те цъфтят в различни нюанси, форми и размери. Те се гледат лесно, прихващат се лесно и не изискват особени грижи. А когато все пак намирате време да се грижите за тях ви даряват с такива гледки и ухание, които ще запомните.

Аз винаги съм искала да имам много и най-различни рози, но в дълги периоди от време нямаше къде да ги засадя. Сега вече мога да се отдам на това уникално удоволствие и не само, но имам възможност да облагородя и едно малко обществено пространство с около 500 корена. Можете да си представите каква красота ще разцъфти през лятото и колко много хора ще радва тя. 

Розите наистина се гледат лесно. Някои хора се притсняват от подрязването, защото като с всяко друго нещо има най-добър начин. Но трябва да знаят, че почти няма какво да сгрешат. Идеята на подрязването е от една страна да ограничите лудия растеж на растението ако то се чувства прекалено добре, което е прекрасно всъщност. Втората причина е в това, че подрязването стимулира още цъфтеж и правилото е да се отнема приблизително една трета от масата на растението за една година. Това правило важи за цъфтящите храсти, но розите могат да понесат много по-драстично орязване. Не само, но ако го направите и практично ще ви дадат огромен брой цветове на пролет.  

Ако се загледате в клона на розата ще видите, че през няколко сантиметра тя има едни пъпчици. Това са места, където е имало листенца докато клончето е израствало, а сега са останали спящи пъпки или очи. През всяка една от тези спящи пъпки розата може да избие клон и да се обнови. Стига, разбира се, тази пъпка да е здрава и да не е наранена. Затова се оставят поне няколко такива за да си избере растението най-силната. Идеята на това колко ниско се реже розата може да бъде обяснена с това колко високо искате да избуи цъфтежа. Ако я изрежете на метър височина очаквайте цъфтежа да се качи още около метър нагоре в зависимост от сорта. При някои рози малко по-ниско, а при други още по-високо. 

Ако искате цъфтежът да бъде на около метър от земята то тогава трябва да подрежете розите по-близо до земята и да им оставите от 20 до 50 сантиметра дължина на клоните. И важно е докато подрязвате да търсите такива срезове, които ще накарат растението да избие в повече разклонения и така букетът ще стане по-пищен и голям. Тоест няма нищо страшно в орязването на розите. Аз тази година прихващам около 1000 корена и всички те ще красят както моята градина и обществения парк така и много други дворове. Това са 1000 букета кой от кой по-красиви. И всеки един си заслужава.