Горният въпрос изглежда риторичен за повечето от нас, защото на всички ни е ясно, че една пътека винаги трябва да води нанякъде. За нещастие обаче много често се случва точно обратното - голяма част от градските паркове са пълни с пътеки, които самоцелно "вият" насам-натам и накрая "изплюват" пешеходеца на някое забутано място. Неслучайно в същите тези паркове и в градинките между сградите много често възникват отъпкани пътеки през зелените площи, въпреки че има плочници. Защо? Защото основното предназначение на пътя е да предложи най-прекия и удобен маршрут от една важна точка до друга такава. С една дума - ако пътеката във вашия парк не води от някоя важна зона към друга, то тя се обезсмисля и най-често обрасва в храсти и не се използва. Ако е нагъната без никаква идея - човек просто минава по прекия път и създава нова пътека. Когато говорим за малки частни градини, създаването на акценти, към които пътеките да водят, може да стане като се организират различни зони - зона на червените цветове, зона за почивка с пейка, зона на алпиеума или просто пътеката да задънва в някое много красиво растение (например магнолия) или скулптура. Така едновременно се подчертава важността на съответната зона, а пешеходецът получава по-добро чуство за ориентация, тъй като с един поглед вижда накъде го отвежда всяка пътека.
