Къде водят пътеките?

Пътеките рядко се правят самоцелно или ако се правят самоцелно то те обикновено тръгват от къщата и стигат до място, където се поставя нещо, към което да нодят. Може това да е просто кът с масичка и столчета, пейка ако искате, но в другия край на пътеките често се появяват и по-значими неща. Те може да са скулптури и дори цели постройки.

Вижте този трон и помислете над следното. Ако не можете да бъдете цар дори в закътаното ъгълче на собствения си двор тогава какъв нарцис сте? Общуването с растенията и особено много с цъфтящите ни научава, че те непрекъснато се перчат. Всяко цветенце се опитва да изпъкне сред останалите, да се извиси по-високо и да се покаже като най-важно и най-красиво. Това е тяхната стратегия за оцеляване, защото така привличат пчелите и по този начин си осигуряват поколението. Нима един градинар не вижда това и не отчита простата истина, че в собствения си двор той е най-важен. Може да се каже царна едно придворно царство, в което всички останали хора и растения зависят от неговата грижа и преценка кое как ще се случва в това царство. Истина е. Градинарят е цар в своята градина. 

Ние сме свикнали нашите пътеки да водят до определени функционалности. Например до парника с доматите или до бунара, или до гаража, или до дървата за огрев. Няма нищо лошо в това, но не ни пречи да направим тези пътеки красиви и дори да създадем декоратини елементи, които да разчупят линиите и да придадат специфичен характер на средата. Няма нищо лошо в това човек да обича красивото и да търси характерното. Зная, че всичко това звучи тенденциозно, но естетичеките категории твърде често са резултат от тенденциони търсения и проекти. Както казваме необходимо е да си луд за да разбереш лудия. И е необходимо да имаш отношение към красивото за да разбереш порива на другия към естетиката на обитаемата среда. 

Обърнете внимание на тази снимка. Пътеката към беседката е относително права, съвсем лека извивка. Дори във вашия случай да е права пак можете да разкършите пространството като използвате мозайки и растения. И веднага става различно.

Боядисани камъни в пътеките

Когато говорим за пътеки, декораци и особено каменни настилки нека видим едно много интересно решение. Има бои, които са относително устойчиви на външни условия. Така, че боядисването на камъни не е чак толкова нетрайно решение и дори да е необходимо след около 20 години да ги боядисате отново приемаме, че 20 годишен период се води устойчиво решение. Далеч по-трудно ще ви е да държите тревата извън мозайката отколкото да се тревожите за боята. И така какво виждаме на тази картинка? Тук виждаме, че е заложено на вечнозелени растения или поне растения, които цъфтят само в определени моменти от годината и това прави постоянния растителен фон около пътеката относително монотонен. Вижда се, че са поставени и цъфтящи цветя за ранообразие, може и без тях, макар, че стоят красиво. 

Когато се вземе решение да се използват ярки цветове в настилката това предполага, че не е необходимо да се търси ефект с цъфтящи растения. Настроението от ярките цветове е много ведро, стои модерно, артистично и може да бъде разиграно по най-различни начини. В този случай са използвани големи плоски камъни и това придава характер на пътеката. Но не навсякъде могат да бъдат открити такива камъни. А и са тежки за местене затова ще погледнем още една боядисната пътека.

Тук се вижда, че са използвани по-дребни камъни, които сам човек лесно може да носи. Но е заложено на идеята, че всеки един от тези камъни носи индивидуална рисунка. Отдалече е една жарения, но тази пътека бъдете сигурни е много атрактивна, когато я разглеждате отблизо. И сигурно можете да изкарате часове в това да разглежате всяка отделна рисунка и декорация. 

Различните хора обичат и различен вид декорации - това е съвсем нормално и е повече от прекрасно, че е така. Това означава, че всеки един от нас ще създаде своя уникална среда. На едни тази пътеща ще им се види твърде шарена, а на други повече от интересна и любопитна. Обърнете внимание, че на тази снимка виждате едно и също растение. вероятно дневна лилия. Този минимализъм в избора на растението позволява шарената пътека. И обърнете внимание на още нещо. Има места, където растенията просто не се чувстват добре. Това може да е поради високи дървета с много тежка сянка или дори заради сянка хвърлена от жилищен комплекс, който прави вътрешния двор сенчест и неподходящ за голямо разнообразие от ботанически видове. Тогава една такава пътека обживява пространството и го прави по-ведро.

Красивите мозайки в градината

На практика красотата на мозайките в градината идва от една страна с произволния характер на формите, а от друга страна с безупречната логика и подреденост независимо дали става въпрос за минималистични или за фриволни форми. Не е засължително всяко едно нещо да е перфектно, защото и в изкуството постоянно казваме - линията трябва да живее. Има огромна естетика в това правило. И то работи, ще се убедите сами, когато опитате. Брилянтната точност работи за определен вид настилки, но дори там ако се вгледате отблизо линията живее. 

Въпросът не е да е съвършено подредено, въпросът е да е така направено, че да е трайно и да има някаква идея. Погледнете тази малка площадка. Може ло е да бъде гол цимент, но вместо това се е появил рисунъка на мозайката. И веднага става интригуващо. Освен това забележете как растенията са се привели над площадката и разчупват пространството. Не са подредени така, че да подчертават съвършен кръг, но са оставени да нарушат неговите граници. И веднага става живописно. Познавам хора, които постоянно търсят геометричните фигури и гонят ръба да е видим и изрядно подреден. Понякога тоа стои красиво, но понякога започва да става скучно. Имайте го предвид, когато оформяте пространствата. 

И веднага ви давам пример. В градоустройствената архитектура има едно правило, че пътеките в парковете се правят така, щото да дават на хората най-преките пътища от една точка додруга точка. Затова понякога пространството се оставя на гола земя за да се види откъде ще минават хората и какви пътеки ще отъпкат. Това веднага дава информация на архитектите откъде да пуснат алеи. Вие сте виждали хиляди пъти паркови пространства, в които през тревните площи има пътеки отъпкани от хората направо през тревата. Това показва, че когато е проектирано парковото пространство това правило не е взето предвид и архитектите не са се съобразили с потока на хората - откъде те действително минават, но парковото пространство е било подчинено изцяло на архитектурната концепция спрямо постройките и концептуална идея. А реално парковете се правят за хората, за тяхно удобство. И не пречи красотата да е съобразена с това удобство. Но на тази снимка виждате точно обратното. Пътеката е умишлено накъдрена, защото това е частен имот и идеята не е да се премине по най-късия път, но да се създаде тръпка и красив елемент. Предполага се, че хората, които ще минат по тази пътека не бързат за никъде и постоянните завои ще направят удоволствието по-голямо, разходката по-дълга. Виждате ли колко много неща можем да вземем предвид, когато прави пътеки и алеи в гладините си. Ние в България обикновено сме практични и хващаме правите линии, а бихме могли да ги разчупим и да добием много по-живописен ефект.

Пътеки мозайки и други декорации

Когато говорим за декорации и мозайки е хубаво да обърнем внимание на няколко важни неща. Не се захващайте с декорации, които тревата ще погълне за по-малко от няколко месеца. Красиви са, много са приятни за изработка, но ако не циментирате пространството между камъните в една такава мозайка още с поникването на семенцата от всички тези стотици растения в градината ви камъните ще бъдат погълнати, ще потънат надолу и когато започнете да разчиствате ще е огромно усилие да ги извадите. Звучи несправедливо към творческия порив, който може да създаде наистина атрактивни декоративни елементи в градината, но погледнете го така. След една две години ще ви се прииска на това място да насадите цветя и когато се опитате да бръкнете в земята с лопата ви очаква много мъчителна битка с камъните, които вече няма да изглеждат като декорация, а ще бъдат просто камъняк за преодоляване. Тоест или го правите за постоянно или не го правите. Е, можете да го наредите за две седмици и после да го вдигнете. И това е възможност, но всичко зависи от това колко време искате да налеете в едно малко парченце от градината си.

Ние често забравяме, че поддръжката на красивите градини е по-големият ангажимент, а не първоначалната им подредба. На пръв поглед изглежда, че е обратното от гледна точка на онези, които правят така нещата, че да стоят трайни. За да са трайни трябва да помислите какви подложки ще поставите и как да циментирате или фугирате елементите за да не може тревата да пробие между тях и да ги размести. Не е достатъчно да заравните. Когато стъпваме върху пътеките ние малко или много с всяка крачка газим почвата и тя хлътва. Необходимо е да има слой, който да предотврати това хлътване за да се запази красотата на създадения декоративен елемент по-дълго. Освен това хората често избират дървени стърготини, кори и камъчета, с които да засипят определена зона. Стои много красиво в първия момент, но само за една година тревата и семенцата навлизат вътре и се започва едно постоянно почистване. Ако нямате намерение да се занимавате с поддръжката на тези зони не ги започвайте, защото ще останете разочаровани. В един дом твърде често хората живеят в среда тип "орел, рак и щука" и това ще доведе до поредица от размествания. Така, че ако правите декоративни пътеки, декорации и мозайки направете ги трайни и трудно премахваеми. Звучи малко странно като концепция, но е нещо, което човек трябва да вземе предвид когато започва нещо.

Обърнете внимание на тази декорация. Стои красиво, но вземете предвид следното. Чакълът постоянно ще трябва дасе почиства от поникналите семена, падналите листенца и клонки. Тревата трябва постоянно да се коси за да не прескочи каменния бордюр. Това изисква усилие. Когато ви показват такива снимки на красиви градински декорации рядко се коментира това, че те имат постоянна поддръжка от градинари. Това означава, че регулярно идва градинар, който почиства, пренарежда, поправя, плеви, засипва с още материали и фугира там, където тревата е пробила. За да изглежда по този начин това означава постоянна поддръжка и едно нормално домакинство рядко може да си го позволи като услуга или като време. 

Аз зная, че ще кажете - усилието не е чак толкова голямо. Така е, не е толкова голямо, но всичко омръзва. И ако времето ви не е посветено на една такава градина скоро ще се окажете в ситуация да я изоставите. Не защото е голямо усилието, а защото не можете постоянно да се занимавате с едно и също нещо. Всичко омръзва. 

Накъде водят пътеките?

  Горният въпрос изглежда риторичен за повечето от нас, защото на всички ни е ясно, че една пътека винаги трябва да води нанякъде. За нещастие обаче много често се случва точно обратното - голяма част от градските паркове са пълни с пътеки, които самоцелно "вият" насам-натам и накрая "изплюват" пешеходеца на някое забутано място. Неслучайно в същите тези паркове и в градинките между сградите много често възникват отъпкани пътеки през зелените площи, въпреки че има плочници. Защо? Защото основното предназначение на пътя е да предложи най-прекия и удобен маршрут от една важна точка до друга такава. С една дума - ако пътеката във вашия парк не води от някоя важна зона към друга, то тя се обезсмисля и най-често обрасва в храсти и не се използва. Ако е нагъната без никаква идея - човек просто минава по прекия път и създава нова пътека. Когато говорим за малки частни градини, създаването на акценти, към които пътеките да водят, може да стане като се организират различни зони - зона на червените цветове, зона за почивка с пейка, зона на алпиеума или просто пътеката да задънва в някое много красиво растение (например магнолия) или скулптура. Така едновременно се подчертава важността на съответната зона, а пешеходецът получава по-добро чуство за ориентация, тъй като с един поглед вижда накъде го отвежда всяка пътека.

За рисувателни и художествени материали www.kadifecraft.com

Мозайка от морски камъни

 Когато говорим за разкрасяване на алеите и настилките мозайката дава наистина изключителни възможности. Тази мозайка е снимана в хотел в Гърция и разнообразява една площадка с мозайка от каменни плочи. Освен за красота и разнообразие тя е поставена и за да приветства гостите на хотела. Мозайката е изпълнена от полирани морски камъни в различни цветове.

Алеята - един от елементите на красивите градини

Алеите в една градина са също толкова важни колкото и растенията в нея. Ако сте създали уникална градина, но всеки път като излезнете на разходка стъпвате по неравни камъни с риск да си скъсате обувките или по-лошо да се нараните тогава разходката ви става безмислена.

Има алеи които са непретенциозни и спретнати - бетонни заливки, които е достатъчно да са почистени за да изглеждат добре, но съществуват и други решения за алеите, които са доста по-предизвикателни и красиви - мозайките. При мозайките много често се използват комбинации от каменни плочи и рязани блокчета като подредбата им обикновено се подчинява на една обща идея както е направено и на тази алея, която виждате. Могат да се използват бетонни плочи/сегменти в един или много цветове, да се играе както с формата на петната така и с техният цвят. Най-основното нещо, обаче, е алеите да имат отношение към къщата, защото те свързват градината с къщата. Важно е да се каже и, че алеите подчертават прелестите на градината и не са чак толкова трудни за изработка. Тази снимка е направена в частен дом в Хасково и алеята е прекрасна.