Семпъл разказ за картофи, които се ядат с корите

Понякога човек трябва да обърне поглед към негативният опит в земеделските и градинските дела за да оцени в достатъчно голяма степен какво са означавали думите на дядовците и бабите някога. Те казваха "Ето това е картоф, дете. А това не е." И поставяха два картофа един до друг. Защото от тяхна гледна точка едното не става дори за животните.

Днес ние имаме малко по-различно отношение към земеделската продукция. Една част от хората са възприели разбирането, че добър и качествен зеленчук е този, който изглежда красиво и е издръжлив за съхранение. Друга част от хората имат разбирането, че добър и качествен зеленчук е този, който си отгледал сам. И ето ме на една нива, в която някой е решил да сади картофи. Насадени чак през юни, защото тракторът бил зает през всичките предишни месеци. И цяло село чака. Картофите поникват и веднага са захлупени от бурени сред които обилни количества от троскот. Когато идва време за вадене, обаче, трактористът не иска да дойде, защото отново не е правилен моментът. "Почвата е суха, времето е твърде топло, времето не е подходящо, сега съм зает, не искам да си чупя машината" казва той. Хващат се лопатите и земята няма пробиване на ръка затова с малки мотички ъгълче по ъгълче започва ваденето. И какво да види човек. На два метра пет ситни картофа, които са с ръзмерите на семе. Не само, но част от тях са пронизани от троскота и не стават ни за семе ни за съхранение. Трябва да се консумират веднага. Седим и разсъждаваме, ние ентусиазираните гости на полето какво е било направено по погрешен начин на това поле и понеже списъкът включва абсолютно всичко разговорът е интересен. Всичко е направено по погрешен начин.

Дълбока оран на есен и фрезоване на пролет - това са били нещата, които са били изпълнени както трябва като взетото решение да не се използват хербициди за да не се пълни почвата с отрови са довели до необходимост да се вземат други мерки срещу бурените. На първо място бурените е трябвало още при фрезоването да бъдат събрани. Има приставки, които могат да "изтръскат" земята в някаква степен от тях и това е трябвало да бъде направено многократно. Ако такава приставка не е налична то е трябвало това да бъде направено на ръка. Защо? Защото дори да премине успешно саденето бурените така или иначе ще захлупят културното растение. 

Почвата е изглеждала след фрезоването прекрасна и чиста. Заложеният капан с бурените все още не е бил видим и се преминава към садене. Влиза машина, която насажда картофите в този декар и половина в алеи екстремно високи и твърде отдалечени една от друга. Картофите поникват и са толкова нарядко, че едва правят зелени линии. Това е момент, в който е трябвало да се вземат мерки с подсаждане. Две гнезда на линеен метър е разхищение на земя. Но това не е взето предвид. "Каквото излезе" си казват хората. По това време избуяват и бурените. Метър високи те захлупват картофите и спират напълно развитието и растежа им. Затова реколтата от цялото поле е ситна. Зрели недозрели и удошени от бурени. Когато са тръгнали бурените е трябвало да започне битката с тях и да не се допуска да захлупят картофите. 

И накрая идва време за ваденето. Абсолютно никой не иска да дойде да ги извади с машина, защото браздите са твърде високи, почвата е прекалено скована, а бурените са в огромна плетеница от жилести възли. И тук започва опита за поправяне на ситуацията. Вика се косачка, която да премахне кълбетата и плетениците от жилести буреняци. Много е трудно заради ненормално високите коловози, но все пак е направено. Идва време за ваденето. Тъй като в безконечно чакане на конкретен трактор са изпуснати всички възможни влажни моменти в края на октомври, последни топли дни и почва скована на камък, се пристъпва към вадене на ръка. Декар и половина. Тук се обръщаме към всички хора, които обичат физическите натоварвания във фитнес зали. На полето ще се раздвижите съвсем безплатно. Истина е. И можете да стоите цял ден без допълнително заплащане. Накрая ви черпят с пържени картофи под меките есенни лъчи на Слънцето. Може да получите и студена биричка.

Набелязаните проблеми от преминатия картофен цикъл:

1. Тракторист, който те кара да го чакаш месеци наред за да засее и заради който пропускаш добрия пролетен период

2. Приставка на машината, която прави прекалено голяма амплитуда във височината на редовете и така никой друг не може и не иска да влезе да работи с машина вътре

3. Засято с машина се вади с машна заради затъпкването, което се получава на места, особено в глинести почви, освен ако почвата не е добре арерирана

4. Почвата - глинестите почви имат нужда от аериране и ако не се обработват постоянно се сковават до камък, което на ръка не може да се обработва. Това се поправя с тор, тор, тор, трици, слама и още тор.

5. Бурените - или хербицид и пълно почистване или запретвайте ръкавите и започвайте да плевите и окопавате. За няколко години почвата ще се почисти. 

6. Лош период, суша - ще се наложи да поливате. 

Понеже картофите са много ситни когато ги обелиш не остава почти нищо и затова е по-удачно да ги ядеш с кората. Това не е майтап, има страхотни рецепти.

Това поле засято през юли е с провалена реколта. Но научаваме толкова много. Ентусиазмът на първото садене е нещо прекрасно, не се отказвайте, но си пригответе мехлем за мазолите ако всичко се обърка. Винаги бихте могли да задраскате продукцията и да започнете отначало, това също е варинт, но друго е да докоснеш почвата, да я усетиш, да огледаш продукцията, да я подържиш в ръце и да се опиташ да намериш решение на абсолютно всички проблеми, с които си се сблъскал. Едно парче земя за много хора не е важно, но за други досега до земята е много ценен. Искрено благодаря на сем. Георгиеви за този разказ и им пожелавам догодина да отгледат прекрасна реколта.

 

Артишок в градината

 

Артишокът е многогодишно растение и вирее прекрасно в България. За едни той е кулинарно удоволствие, за други е красива гледка, а за трети е билка, която влияе на организма по много благоприятен начин. 

Ние малко сме разглезени от това, че традиционно сред земеделските ни култури са подбрани растения относително лесни за приготвяне. В някаква степен избягваме растения, които имат нужда от по-голяма обработка при готвене, но от време на време и на нас са ни любопитни нови и различни вкусове. Артишокът се вписва в тази графа. Той се приготвя по-трудно защото ядливата цветоносна глава трябва да бъде почистена внимателно от бодилите и тичинките на семената вътре. Аз когато приготвям артишок всеки път се сещам за шипките, които имат сходни условности при правенето на мармалад, но въпреки това ние много обичаме техния вкус. Така, че действително артишокът е вкусен, интересен и труден за приготвяне. От една нормална глава остава съвсем малко за консумация и въпреки това си заслужава и дялкането и времето. Дори семплите рецепти изискват почти същото усилие за почистването му.  

Като цвете артишокът е особено красив и изглежда като един голям бодил. С тази разлика, че не е бодлив колкото обичайните тръни, които познаваме. Цъфтежът е през лятото и през юли, август и септември големите артишок глави се разтварят и ни даравят с красивата гледка. Много ефектни са, когато цветът върше семена и е готов да ги разпръсне. цветоносният стрък е станала вече огромен и особено атрактивен. 

Като билка няма да го коментираме, защото тук вече е необходимо да прочетете допълнителни материали за него и да се информирате, но обърнете внимание на това, че алтишокът като цяло е много полезен. От листата, тичинките и изрязаните твърди люспи по цвета се правят чайове. Действително много любопитен, вкусен и красив обитател на градината.

Жълтият люляк - малко мистика в жълто

Жълтия люляк е почти митологично създание. Малко хора са го виждали у нас, още по-малко го имат. Но не можем да не му се порадваме поне на снимка и да помечтаем за сладкия му аромат докато пречупва слънчевите лъчи по този уникален начин и сам е слънце в градината.

Нали ги знаете онези растения, които на някои места по света са широко разпространени, но ние просто ги нямаме у нас. Този е от тези чудатковци и аз докато пиша този текст не мога да не си спомня колко дни ми отне да ровя и търся снимки като за всяко друго цвете, което просто трябва да имаш, но някак по случайност расте на друг континент.

Пълното му име е Syringa vulgaris "Primrose"и като поведение е същият като останалите люляци - харесва слънцето, става висок няколко метра и може да бъде орязван за подсилване и повече цвят. Не е никак претенциозен и е разкошно допълнение в красивата градина.