На практика красотата на мозайките в градината идва от една страна с произволния характер на формите, а от друга страна с безупречната логика и подреденост независимо дали става въпрос за минималистични или за фриволни форми. Не е засължително всяко едно нещо да е перфектно, защото и в изкуството постоянно казваме - линията трябва да живее. Има огромна естетика в това правило. И то работи, ще се убедите сами, когато опитате. Брилянтната точност работи за определен вид настилки, но дори там ако се вгледате отблизо линията живее.
Въпросът не е да е съвършено подредено, въпросът е да е така направено, че да е трайно и да има някаква идея. Погледнете тази малка площадка. Може ло е да бъде гол цимент, но вместо това се е появил рисунъка на мозайката. И веднага става интригуващо. Освен това забележете как растенията са се привели над площадката и разчупват пространството. Не са подредени така, че да подчертават съвършен кръг, но са оставени да нарушат неговите граници. И веднага става живописно. Познавам хора, които постоянно търсят геометричните фигури и гонят ръба да е видим и изрядно подреден. Понякога тоа стои красиво, но понякога започва да става скучно. Имайте го предвид, когато оформяте пространствата.
И веднага ви давам пример. В градоустройствената архитектура има едно правило, че пътеките в парковете се правят така, щото да дават на хората най-преките пътища от една точка додруга точка. Затова понякога пространството се оставя на гола земя за да се види откъде ще минават хората и какви пътеки ще отъпкат. Това веднага дава информация на архитектите откъде да пуснат алеи. Вие сте виждали хиляди пъти паркови пространства, в които през тревните площи има пътеки отъпкани от хората направо през тревата. Това показва, че когато е проектирано парковото пространство това правило не е взето предвид и архитектите не са се съобразили с потока на хората - откъде те действително минават, но парковото пространство е било подчинено изцяло на архитектурната концепция спрямо постройките и концептуална идея. А реално парковете се правят за хората, за тяхно удобство. И не пречи красотата да е съобразена с това удобство. Но на тази снимка виждате точно обратното. Пътеката е умишлено накъдрена, защото това е частен имот и идеята не е да се премине по най-късия път, но да се създаде тръпка и красив елемент. Предполага се, че хората, които ще минат по тази пътека не бързат за никъде и постоянните завои ще направят удоволствието по-голямо, разходката по-дълга. Виждате ли колко много неща можем да вземем предвид, когато прави пътеки и алеи в гладините си. Ние в България обикновено сме практични и хващаме правите линии, а бихме могли да ги разчупим и да добием много по-живописен ефект.
