Разбира се. Всеки път, когато видите едно цвете разцъфнало в цялата си прелест виждате как се перчи с най-големите си достойнства, с най-приятните си аромати, с еманацията на цялото си същество даващо всичко, на което е способно за да привлече онези малки щаващи същества, които ще вземат от семето му и ще му дадат чуждото за да го оплодят. Виждали ли сте колко тъжно увяхват цветята, когато не са били оплодени, те държат цветовете си до последно с надеждата да привлекат буболечките и ако не са успели влагат цялото си старание в това да отворят нов още по-красив и ароматен цвят.
Перчат се с красотата си - има толкова много сюжет в поведението на растенията, че ако трябва да напишем лябовна история тя ще включва всички нюанси на човешките емоции - съперничество, горделивост, лъст, перчене, фукане, мъка, радост, сласт, наслада... Всичко това в един разцъфнал цвят, който желае да продължи живота една стъпка по-нататък. Едно семенце по-напред в еволюцията си макар самото растение да не знае смисъла на тази дума то я усеща. Така както усеща живота, който тече по цялото му тяло.
