Друго растение, което отглеждам е Мурсалски чай. Много интересна билка ценена от хората заради нейните лечебни и вкусови качества. Мурсалският чай се развива добре в нашите климатични условия и добивът му е много добър. Някои билкари го събират от дивата природа, а други го отглеждат в градините си, защото е приятелски настроен и се чувства добре сред останалите растения в двора. Не изисква специфични грижи и с малко поддръжка става едно от любимите ви растения. Латинското му наименование е
Sideritis scardica и преди да разцъфти е особено красив като декоративно растение. Ако искате да съчетаете полезното с приятното мурсалският чай определено ще ви зарадва.
Но като всеки маниак ботаник, растениевъд и градинар, и аз преминавам непрекъснато през опознаване на растенията и научаването на нови и нови видове. Разхождайки се в гората виждам тази прелест и решавам, че това е мурсалски чай. За десетина минути ровичкане, обаче идеята се променя и се поставя работното определение, че това всъщност е
Lychnis coronaria. И тъй като няма ботаник с мен да го потвърди налага се да изчакам цъфтежа за да разбера права ли съм в хипотезата или не.
Така всяко едно растение, което срещаме се превръща в малко приключение и игра с познанието. Докато се разхождат някои гъбари наричат гъбите "ядливи" и "отровни", а други гъбари използват латинските им имена като Boletus edulis /обикновена манатарка/ и Rubroboletus satanas /дяволска гъба/ например. Веднъж докато се разхождах в гората набрах малко гъби, които не познавам, занесох ги в едно селско кафене и ги поставих на масата. Гъбарите посочиха най-опитния и той ги разгледа внимателно, а след това ми каза да не ям гъби от гората. Беше ясно защо, но помолих го да ми каже какво съм откъснала и той ги посочи една по една - "дива печурка, пироговка, това не го знам, шизофренка и една масловка". Обърнете внимание на "пироговка", "това не го знам" и "шизофренка". Добър улов съм имала, нали?
Но да се върна на
Lychnis coronaria. Идва лятото и при последваща разходка моят Лихнис коронария вече е нацъфтял и става ясно, че работното определение вече се приема за постоянно. И най-интересното е, че цветовете му изключително много приличат на
Diantus veris, което е същинския карамфил. Онзи див карамфил, който сте виждали да цъфти навсякъде из нашите поля и гори. Най-вече поля и край пътищата. Особено красив, лихниса е чудесен за букети и тъй като и растежа и цъфтежа му е щедър можете спокойно да го свалите в градината си и да го превърнете в част от постоянната си колекция. Не ми е известно да е защитен вид, което повечето хора увааващи наистина природата спазват и нарушават само при незнание или грешка. Така, че не е проблем да го засадите сред цветята си и да му се радвате. Особено ако го взимате от някъде, където расте в изобилие. Това означава, че е много добре приспособен.
