Историята на Астер и Солидаго

Разказват, че някога, много отдавна..
Две племена воювали особено ожесточено. Враждата била толкова дълбока, че една нощ едното племе нападнало селото на другото и сложило край на абсолютно всички с изключение на две малки дечица, които успели да се скрият и да избягат в гората. Те тичали дълго и плакали безутешно. Накрая стигнали до една поляна, на която срещнали една старица. Тя ги поканила да седнат до нея до огъня и им дала храна и вода. Пяла им песни и ги успокоила. Изслушала историята на тяхното бягство и сама заплакала. Тя знаела, че ще дойдат ловци да търсят децата и те няма да доживеят да видят утрото и зората на новият ден. След като се успокоили и заспали жената постояла мълчаливо до огъня в очакване на ловците.

Щом чула, че се приближават войните тя направила магия и посипала с магическите си слова и билки двете деца. Те изчезнали мигновено и на тяхно място веднага изникнали две прекрасни цветя - Астер и Солидаго. Когато ловците дошли при жената и я попитали дали е виждала децата тя им казала истината - Видях само две красиви цветя, които са най-милото и свято нещо на света. И затова стоя близо до тях за да ги пазя и за да им се радвам докато мога.
Ловците разбрали, че разговарят с вещица и побързали да се оттеглат далече от нейните безсмислени брътвежи. А тя, тя останала да се радва на двете прекрасни същества, които успяла да спаси от сигурната им смърт.