Красивите градини - съотношението настилки и трева

Когато говорим за градини ние винаги съсредоточаваме вниманието си върху тревата и растенията, но забравяме, че много ключови са пътеките и площадките. Тоест местата, които  не се налага да косим и върху които могат спокойно да стъпят мебели и да не се налага непрекъсанто да ги местим за да косим. Не само това е удобно, но е и красиво. Защото се създава контраст между напълно опитоменото и частично опитоменото каквото са тревата и цветята. Площадките могат да бъдат и не чак толкова скъпи. Те могат да бъдат създадени от цимент, отливки, плочи, чакъл и най-разнообразни други материали, които трайно ще отблъскват тревата и семенцата на всички растения в градината. Необходимо е да има такива пространства и сами ще се убедите те създават много настроение особено ако са замислени добре.

Стълбищата и заходите към по-високи нива в градината са много важни. Има наистина равни дворове, в които става излишно да се натрупва пръст за да се добият нива, но особено при нас повечето дворове имат поня некакъв наклон. А това позволява да бъдат създавани изключително красиви стълбища и преходи. Те придават характер на градините и както виждате на тази снимка с няколко камъка, наистина трудни за пренасяне, но добре поставени стъпалата са станали осоено красиви. От едната страна чимшир или лоницера нитида, може дори евонимус емералд грийн. А от другата страна един котонеастър и стъпалата са готови. Красивите кътчета и акценти в градините не изискват изключително сложни решения. Понякога семплите идеи са осоено атрактивни.

Представете си, че всичко тук е само трева. Пътят е без настилка и веднъж се налага непрекъснато да го косите за да минавате с колата си и втори път всичко е зелено. Докато с появяването на настилката гледката става хармонична и подредена. Растенията изпъкват, къщата също и въхпеки, че от архитектурна гледна точка къщата не е с нищо атрактивна и специална тя все пак изглежда хиляда пъти по-добре от някоя еблематична постройка поставена насред бясна кочина. Всъщност ад мога да говоря до безкрай за стойността и силата на средата. За това какви са настилките, какви растения са насадени, къде и защо. Какво им се позволява и как да направим така, че да изпъкнат акцентите. Сега виждам, че в едно село в България строят в момента изключителни постройки от камък с впечатляващ вид и изпълнение. Забелязвам, обаче нещо в ландшафта. Малко е монотонен и от единия край на един микро комплекс от постройки до другия всичко е монотонно. Да кажем, че екстремното качество на къщите е водещо и останалото е поставено в минималистична разработка. Но колко живописно щеше да бъде ако там някъде в този микрокомплекс беше оставено място за специфичен акцент, който да разбие еднозначието на съвършената симетрия. Само въпрос, не съм сигурна, че съм права. За настилките и незатревените части от градините ще продължим да си говорим, защото те са изключително важни.