Аз упорито развъждам евонимус емералд грийн, защото ми е едно от любимите растения за живи огради. Той нараства по-бавно от други живи плетове като лигуструм овалифолиум, но през зимата остава вечнозелен. Листенцата му са нито твърде едри, нито твърде ситни и имат лъскав много красив вид. Може да бъде подрязван целогодишно, но най-добре е да му бъде подавана посока за растеж на пролет и през късното лято, когато са вълните му на по-активен растеж. Така плетът ще стане по-плътен и действително много красив.
Много хора избират лигуструм овалифолиум, защото е по-евтин и расте бързо, но през зимата листенцата падат и остават клоните. Това също има своята естетика. Аз отглеждам и двата сорта ограда, но определено повече харесвам евоимуса. Както казах, защото има много красива лъскавина на листенцата, красив зелен цвят и е вечнозелен храст, който прави гъста и плътна плетеница.
Мога да направя още едно сравнение с лигуструма, което е важно. Понеже лигуструма дърпа много бързо във височина той трябва да бъде подрязван и по-старателно още, когато растенията са млади за да построи плетеницата добре в основата си. Ако не го подрязвате докато растенията са малки той бързо се качва нагоре и реално не успява да напълни плетеница от жив плет. Когато си спомните за него и започнете да го постригвате той вече е с височината на оградата и така получавате зелена плътна линия, но някъде горе, а долу рядка плетеница от клонаци. Затова предпочитам стената на живия плет да нарастне по-бавно, но във всеки момент от растежа и издигането си нагоре да е плътна. А зеления евонимус расте точно така. Има много растения, които са подходящи за живи плетове, но аз съм се спряла на тези два. Все пак има места, където единият е по-подходящ и места, където е необходимо да се допълни с другия, защото с него е започнато. Живите плетове са много красиво решение, когато говорим за огради.
