Разбрахме, че и сред писателите има градинари? Кои са любимите ти растения?
О, аз имам много любови в градината. На практика толкова много, че ще ми отнеме дни да прехвърля през съзнанието си дори само най-основните. Факт е, обаче, че луковичните цветя са ми огромна слабост. Черния сибирски ирис, разнообразните сортове минзухари с малките им очарователни цветове. Винаги, когато съм се докосвала до луковичните душата ми започва да трепка. Те са пищни, много често дръзки, смели са, някои са деликатни. Сякаш при тях характера е толкова отявлен, че цветовете на ограската и цялото това перчене с красота са само част от историята. Обичам ги.
Има ли цвете, за което мечтаеш?
Да. Иксия виридифлора. Наистина много я харесвам. В нашите ширини на теория тя не може да издържи във външни условия защото е северноафриканско цвете. Истината е, че никога не съм пробвала дали е възможно и на практика, защото е много трудно да се сдобиеш малките й луковички. Почти невъзможно е. Аз писах на един ботаник в Англия и той дори не ми я продаде, подари ми няколко луковички. Но те за жалост поникнаха и после се отказаха и от цъфтеж и от по-нататъшно развитие. Просто не успях да ги запазя и това цвете остана като една мечта за мен. Много е оригинално и красиво.
Като писател как мислиш може ли подареното цвете да оправи сюжета?
Зависи колко се е заплел този сюжет. Ако нещата са доведени до пълен разпад едно цвете макар и наистина красиво, вълнуващо и изразявашо цялата прелест на света не би могло да оправи историята. Нито едно цвете, нито цял камион с цветя. Но има случаи, в които въпреки всичко, въпреки дори големи счупвания, една маргаритка може да провокира фината тъкан на емоциите и да даде тласък на нещо ново и много по-красиво.
Вътрешни или външни цветя обичаш повече?
Харесвам много вътрешните растения, но външните са ми слабост. Наистина, когато са в градината те са толкова шармантни, толкова искрено се радват на мястото си, на слънцето, на живота си, че те карат да им се възхищаваш. Няма по-щастливо и усмихнато същество в градината от растение, което се чувства добре и расте като лудо. Сякаш целия свят се е събрал за да го гледа и да му се възхищава. Растенията са големи кипри и са фукльовци. Те обичат да се перчат с прелестите си.
Какво ти дават красивите градини?
Красивите градини... Красивите градини са вдъхновение, те са като малки оазиси, в които са се съчетали в много приятна симбиоза разбирането на растенията за това акво е света и живота и нашето собствено разбиране за това кое е красиво и естетично. На практика ние ги подреждаме, ние ги насочваме, но всичко останало е тяхно дело и те определено обичат да сътрудничат в търсенето на оптималният уют и красота. Те имат усещане за естетика малко по-поетично казано.
Имаш разкази, в които обръщаш особено внимание на растенията.
Да, защото хората гледа на тях почти като на нежива природа. Добре знаят, че са живи, но понеже нямат нервна система като нашата се прави допускането, че те не изживяват нищо. Не усещат нищо и не оценяват света. А всъщност отдавна вече се знае, че на само имат удещания, но са много активни във воденето на войни помежду си. Активно се съпротивляват на други растения, които им пречат. Едни използват други, трети са толкова нахални, че искат всички добри позиции само за себе си. Освен това когато цъфтят те пръвят любв и докато ние въздишаме по нежните им цветове те имат доста наситен живот и страшно много неща се случват в телата им. Отдавна вече се знае, че едни растения протиктират други, знае се, че спазват правила на родствените връзки и също се знае, че при поникването на семката се оформя специфичен ганглий. Растенията са много специфични същества.
Отдих, забавление, работа - какво е градината?
Градината е от началото до края удоволствие. Никога не ми е било тежко обработването на почвата за да мога да садя.
Освен цветя обичаш ли да се занимаваш и с други растения? В твоите разкази доматите, граха, малините имат свое собствено мнение за света.
Да, точно това, за което споменах. В моите разкази има фикус, който обича алкохола, сърдит грах и докачлива малина. Хората се смеят, че фикуса ходи напред назад защото на пръв поглед растенията изглеждат статични. Да, те се застояват на едно място, защото не виждат смисъл да се местят. Но те също се движат и то го правят постоянно. Просто движението им е много бавно съпоставено към нас. Ние сигурно сме им като едни невротични същества. Те са спокойни, но там постоянно се случва нещо. И в рамките на научната фантастика, те не само могат да произвежда отровни вещества при необходимост да се защитят, те със сигурност са способни и да се местят. Просто за сега явно не изпитват такава потребност. Може някой ден да я развият и да стане доста интересно в гредините. Садиш го в двора до портата, то решило, че не му харесва и се преместило отвъншната страна.
От къде се зароди тази обич към растенията и градината?
Не зная. Още от малка обичах да ги чопля, по биология, когато учехме за растителния свят ми беше много приятно. И понеже ходех на село при баба и дядо виждах как обработват земята, късах си вкусни плодове и зеленчуци и всичко това ми създаде едно наистина топло отношение към растенията. Те двамата се отнасяха към растенията по специален начин и това отношение се прехвърли и върху мен.
Как изглежда съвършената градина за теб?
Огромна. Първо стигаш до нея по черен път, който има от двете си страни широколистни дървета като орехи, които са направили уникално красив тунел. И в дъното на тунела има някаква къща, почти без значение каква къща но с огромна библиотека. А двора... Поля, безкрайни поля заобиколени от гори. И на някои места приказни острови от цъфтящи цветя. Мостчета, пътечки и очарователни малки пейки. Това е съвършената градина. Има такива градини. Това е рая.
