Днес ние имаме малко по-различно отношение към земеделската продукция. Една част от хората са възприели разбирането, че добър и качествен зеленчук е този, който изглежда красиво и е издръжлив за съхранение. Друга част от хората имат разбирането, че добър и качествен зеленчук е този, който си отгледал сам. И ето ме на една нива, в която някой е решил да сади картофи. Насадени чак през юни, защото тракторът бил зает през всичките предишни месеци. И цяло село чака. Картофите поникват и веднага са захлупени от бурени сред които обилни количества от троскот. Когато идва време за вадене, обаче, трактористът не иска да дойде, защото отново не е правилен моментът. "Почвата е суха, времето е твърде топло, времето не е подходящо, сега съм зает, не искам да си чупя машината" казва той. Хващат се лопатите и земята няма пробиване на ръка затова с малки мотички ъгълче по ъгълче започва ваденето. И какво да види човек. На два метра пет ситни картофа, които са с ръзмерите на семе. Не само, но част от тях са пронизани от троскота и не стават ни за семе ни за съхранение. Трябва да се консумират веднага. Седим и разсъждаваме, ние ентусиазираните гости на полето какво е било направено по погрешен начин на това поле и понеже списъкът включва абсолютно всичко разговорът е интересен. Всичко е направено по погрешен начин.
Дълбока оран на есен и фрезоване на пролет - това са били нещата, които са били изпълнени както трябва като взетото решение да не се използват хербициди за да не се пълни почвата с отрови са довели до необходимост да се вземат други мерки срещу бурените. На първо място бурените е трябвало още при фрезоването да бъдат събрани. Има приставки, които могат да "изтръскат" земята в някаква степен от тях и това е трябвало да бъде направено многократно. Ако такава приставка не е налична то е трябвало това да бъде направено на ръка. Защо? Защото дори да премине успешно саденето бурените така или иначе ще захлупят културното растение.
Почвата е изглеждала след фрезоването прекрасна и чиста. Заложеният капан с бурените все още не е бил видим и се преминава към садене. Влиза машина, която насажда картофите в този декар и половина в алеи екстремно високи и твърде отдалечени една от друга. Картофите поникват и са толкова нарядко, че едва правят зелени линии. Това е момент, в който е трябвало да се вземат мерки с подсаждане. Две гнезда на линеен метър е разхищение на земя. Но това не е взето предвид. "Каквото излезе" си казват хората. По това време избуяват и бурените. Метър високи те захлупват картофите и спират напълно развитието и растежа им. Затова реколтата от цялото поле е ситна. Зрели недозрели и удошени от бурени. Когато са тръгнали бурените е трябвало да започне битката с тях и да не се допуска да захлупят картофите.
И накрая идва време за ваденето. Абсолютно никой не иска да дойде да ги извади с машина, защото браздите са твърде високи, почвата е прекалено скована, а бурените са в огромна плетеница от жилести възли. И тук започва опита за поправяне на ситуацията. Вика се косачка, която да премахне кълбетата и плетениците от жилести буреняци. Много е трудно заради ненормално високите коловози, но все пак е направено. Идва време за ваденето. Тъй като в безконечно чакане на конкретен трактор са изпуснати всички възможни влажни моменти в края на октомври, последни топли дни и почва скована на камък, се пристъпва към вадене на ръка. Декар и половина. Тук се обръщаме към всички хора, които обичат физическите натоварвания във фитнес зали. На полето ще се раздвижите съвсем безплатно. Истина е. И можете да стоите цял ден без допълнително заплащане. Накрая ви черпят с пържени картофи под меките есенни лъчи на Слънцето. Може да получите и студена биричка.
Набелязаните проблеми от преминатия картофен цикъл:
1. Тракторист, който те кара да го чакаш месеци наред за да засее и заради който пропускаш добрия пролетен период
2. Приставка на машината, която прави прекалено голяма амплитуда във височината на редовете и така никой друг не може и не иска да влезе да работи с машина вътре
3. Засято с машина се вади с машна заради затъпкването, което се получава на места, особено в глинести почви, освен ако почвата не е добре арерирана
4. Почвата - глинестите почви имат нужда от аериране и ако не се обработват постоянно се сковават до камък, което на ръка не може да се обработва. Това се поправя с тор, тор, тор, трици, слама и още тор.
5. Бурените - или хербицид и пълно почистване или запретвайте ръкавите и започвайте да плевите и окопавате. За няколко години почвата ще се почисти.
6. Лош период, суша - ще се наложи да поливате.
Понеже картофите са много ситни когато ги обелиш не остава почти нищо и затова е по-удачно да ги ядеш с кората. Това не е майтап, има страхотни рецепти.
Това поле засято през юли е с провалена реколта. Но научаваме толкова много. Ентусиазмът на първото садене е нещо прекрасно, не се отказвайте, но си пригответе мехлем за мазолите ако всичко се обърка. Винаги бихте могли да задраскате продукцията и да започнете отначало, това също е варинт, но друго е да докоснеш почвата, да я усетиш, да огледаш продукцията, да я подържиш в ръце и да се опиташ да намериш решение на абсолютно всички проблеми, с които си се сблъскал. Едно парче земя за много хора не е важно, но за други досега до земята е много ценен. Искрено благодаря на сем. Георгиеви за този разказ и им пожелавам догодина да отгледат прекрасна реколта.
